Изобщо не е невъзможно. В Швейцария вече го правят!
Предложението се състои в следното. Данъците са наши пари, които ние даваме на държавата, за да поддържа и подобрява състоянието на общността. Би било удачно всеки, който е платил да може да поръчва музиката. Нашето обществото в България е достатъчно развито в областта на ползването на интерет, както показа и преброяването на населението за 2011г. Време е сами да разпределяме данъците, които сме платили по интернет. Тези, които имат затруднения да ползват виртуалната мрежа ще могат да правят избора си са хартиени носители. Смятам, че така е най-справедливо. А на онези, които ще кажат, че това е невъзможно мога да споделя, че не трудно да се досетя за кого работят.
Нужни са два вида данъци
Първия вид данъци са тези, които задължителни за да се поддържат системите в държавата в работещ вид. Вторият вид данъци е за развитие и изменение. Чрез система в интернет е възможно всеки гражданин, който си плаща данъците да може да влияе на и на двата вида данъци. Влиянието върху първия вид става малко по-бавно и малко по-сложно и ще го обсъдим по-нататък в изложението. Втория вид данъци ще бъдат на пълното подчинение на гражданина и той сам ще може да избира, за какво да се харчат парите за развитие.
Преди да продължа с описването на двата вида данъци ще направя едно отклонение, което да ви подскаже най-важните преимущества на тази данъчна система.
Край на корупцията в парламента, правителството и администрацията
Как точно ще стане това? Народните представители, министрите и останалите фигури, имащи власт на местно ниво няма да разпределят никакви пари. Решенията за всички обществени поръчки ще се вземат по интернет от всеки човек, така че ние ще решаваме от какво имаме нужда и коя фирма да осъществи тази нужда. Кметове, политици, министри, шефове на агенции и други подобни няма да имат достъп до никакви пари и от тях няма да зависи как тези пари се харчат. Така на ръководни постове ще застават само хора, които се интересуват от политика и държавно управление, а не бизнесмени и техните представители.
Първия тип данъци
Това са пари, които задължително трябва да се платят. Тук влизат административните услуги, службите по поддръжка на водоснабдяването, служителите в държавни учреждения, ремонтите на пътищата и на цялата инфраструктура, националната телевизия и въобще всичко онова, което е нужно на една модерна държава да функционира. Това не звучи особено добре, но почти всички тези дейности ще могат да се изпълняват от различни фирми, които ние ще можем да избираме. Ако например служителите в пенсионната служба на някой малък град работят зле и се държат с посетителите неучтиво, тогава хората от този град ще могат да си изберат фирма, специализирана в сферата на административното обслужване, която предлага по-добри условия и по-високо качество. Фирмите, които не работят добре могат да бъдат сменяни на определен период, ако не си вършат добре работата. Така гражданите ще се превърнат в клиенти на държавните услуги, които получават и то с всички привилегии на пълноценен клиент. В периода от време, когато изтича периода на дадено административно обслужване в интернет и чрез хартиени носители нови фирми започват да рекламират своите услуги с характерните им предимства. Същото нещо се отнася и до всички останали сектори да държавно обслужване като поддръжка на инфраструктура (водоснабдяване, поддръжка на пътната мрежа, обществени сгради и др.), образование, здравеопазване и т.н.
Втория тип данъци
Втория тип данъци няма особено голяма разлика от от това да отидете на пазар. Ако вашия квартал няма пенсионерски клуб, а вие искате да има, просто гласувате за наличието на такъв клуб. Когато се съберат достатъчно хора, искащи същото, значи клуба може да се осъществи. Ако желаещите са 1000 души и данъка за квартално развитие е 5 лева, значи за година това са 5000 лева, които могат да се заделят за този проект. Наличието на 1000 души за този проект естествено започва да привлича много фирми, предлагащи различни решения за тези хора. Фирмите почти със сигурност ще разработят различни модели, за да угодят на клиентите си, които са готови да им дадат 5000 на година. Гражданите ще могат да си купуват различни обществени сгради на лизинг. Ако например цената на такъв клуб е 50 000 хиляди лева, тогава тя може да се изплати за 10 години. Просто и ясно. Разбира се след това данъка на тези 1000 души ще се повиши малко за поддръжка на сградата и функционирането на клуба.
Данъците за развитие могат да бъдат за различни зони – квартал, град, община, държава. Градските данъци за развитие могат да се харчат за нови пътища, за нова канализация, за паметници за градски сгради за различни обществени дейности и много други. За разпределението на тези пари много ще помагат фирмите, които предлагат някакви подобрения на обществения живот в градски мащаб. Това могат да бъдат дори услуги за обслужване и временни постройки за някакви сезонни фестивали и други подобни.
Конкуренцията
Принципите на конкуренцията вече няма да могат да се заобикалят, тъй като ще е нужно да се спечели доверието много хора, което често ще е по-скъпо от самия проект, който трябва да се спечели. Да вземем за пример поддръжката на пътищата (1-ви тип данъци). Фирмите ще предлагат различни цени за квадратен метър поддръжка, но също така ще предлагат и различно качество. Ако едно предложение за поддръжка е малко по-скъпо, но предлага няколко години по-дълга гаранция, хората естествено ще предпочетат качеството и сигурността. Всъщност не е нужно особено голямо обяснение за това как фирмите се конкурират, защото те го правят и сега на свободния пазар. Основното предимство на това предложение е, че данъчните плащания също се осъществяват изцяло по пазарен принцип и няма корумпирани хора, които управляват нашите пари.
При слабо гласуване
Според мен за България това не е особено голяма опасност понеже нашенеца не дава други да му харчат неговите пари, но все пак. Основна цел тук е да се предотвратят условията, предполагащи появата на корупция. Решението може да се взима като гласовете се разпределят и се види кое предложение има повече проценти. Тези предложения на фирмите се реализират, както и нормалните парламентарни избори. В началото предложенията са много, а след дота остават само две на балотаж или понякога и само едно, ако е имало повече от 51% от общите гласове. Понякога се случва гласовете да се 50% на 50% и тогава решаващ глас има инициатора на цялата инициатива. Това обаче ще се случва изключително рядко, особено в България.
Подобно предложение разбира се няма да бъде предложено от сегашния тип политици, защото в това няма никакви пари за тях самите. Политиката и бизнеса са неразривно свързани с днешна дата и това е напълно естествено. Нашият роден парламент е изграден изцяло от лобита, защитаващи различни интереси, а гражданите и държавата са просто средства за тях, но не и цели. За да се осъществи това доста хуманно предложение за разпределяне на данъците, ще трябва да ме изберете за премиер и то с конституционно мнозинство.





